*Интервюто е публикувано в брой 3|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
С д-р Валентин Димитров, изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, разговаряме за най-голямата спешна болница в България, детското здравеопазване, мотивацията и любовта към хората.
Какви са основните ви приоритети като изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“?
Да си директор на болница като „Пирогов“ е сериозна отговорност, често пъти и предизвикателство. Тази болница не е като останалите. Във фокуса на „Пирогов“ винаги е пациентът, от една страна, и работещите в болницата, от друга. Основният ни приоритет е да осигуряваме на пациентите все по-добра, по-бърза и по-качествена медицинска помощ. Когато някой има нужда от медицинска помощ, първото, което изниква в неговото съзнание, е болница „Пирогов“. Тя е единствена по рода си на територията на България, да не казвам и на други територии, защото обслужваме пациенти и от съседните държави. Болница, денонощно работеща с високо специализирани екипи, които могат да окажат първа медицинска помощ от най-високо ниво.
Ние наистина притежаваме уникални структури – непедиатрични и педиатрични като хирургията в кърмаческа възраст, детската гръдна хирургия, детската реанимация, детското изгаряне, детската урология, детската токсикология. Това са структури, които нямат аналог в държавата и, в които работят изключително добри специалисти. И тъй като от няколко години въпросът за Национална педиатрична болница е много коментиран, мога да кажа, че в лицето на „Пирогов“ София, а и България има почти изградена такава болница с малки изключения – неонатологията и детската онкохематология.
Основната причината за това не е дефицитът на кадри, а дефицитът на пространства. Освен това и двете звена (в Педиатрията и в ИСУЛ) са много добре развити и не е необходимо да бъдат дублирани като да се търсят варианти за тях при нас. Припомням, че тези две звена са изключително добре създадени и развити oт проф. Драган Бобев и проф. Христова и там няма какво да се търси.
В сферата на спешната педиатрия ситуацията е различна. Тук „Пирогов“ абсолютно отговаря на всички изисквания за Национална детска болница. В подкрепа на това е фактът, че неслучайно при нас се транспортират деца пациенти от цялата страна. В детските звена на „Пирогов“ са събрани най-комплицирани случаи от всички краища на България. „Пирогов“ се явява последната възможност за най-тежките случаи от всякъде.
Имайки предвид всичко, което казахте, смятате ли все пак, че България има нужда от Национална детска болница?
Имам свое мнение по въпроса за Националната детска болница. Винаги съм казвал, че сградата, сама по себе си, не значи нищо. За една държава като България 100-200 млн. лв. за построяването на сграда не са никакъв проблем. Нека бъде ясно, че Болница се изгражда от хората, които работят в нея, и от нуждите, които трябва да посрещне. В един проект за Национална детска болница трябва планът за нейното построяване и оборудване да върви успоредно със стратегия и визия за изграждането ѝ, както и с идея за начина, по който тя ще функционира, за да не пострада детското здравеопазване в цялата страна. Да не забравяме и подсигуряването с кадри, което е изключително важно. Те трябва да бъдат изградени с ясната визия, че ще работят в Детската болница. В противен случай – ако болницата бъде построена и впоследствие започне търсенето на лекари, медицински сестри и санитари, има риск, който никой не иска да признае. В една нова сграда с ново оборудване ще се обявят места и конкурси, които трябва да бъдат запълнени от съществуващи, функциониращи и осигуряващи детското здраве звена в страната.
Националната детска болница не би трябвало да бъде многопрофилна детска болница. Тя би трябвало да бъде фокусирана върху случаите, в които редовите педиатри по клиниките в страната изпитват затруднения в диагностиката, лечението или в осигуряването на високоспециализирано и качествено лечение на пациентите. Такава болница трябва да засегне редки заболявания, които са с малък интензитет, но изискват висока квалификация на лекарите.
Проблемът с детската болница трябва да излезе от полето и полезрението на популизма и натрупването на дивиденти на различни организации, които нямат представа от организация на здравеопазването. Трябва вече да влезе в сегмента, в който някой има ясна визия и стратегия как това нещо да бъде изградено, обезпечено и как ще функционира.
А какво е мнението ви за детското здравеопазване в България като цяло?
Огромният проблем се състои от две неща – профилактиката на заболяванията и лечението на масовите заболявания като такива, което е свързано с липсата на кадри в системата. Причината за това е, че с реформата всички останали специалности получиха своето финансиране, докато педиатрията във всички нейни сфери е дисциплината, която остана недооценена. Най-често децата попадат във фокуса, когато стане въпрос за собствените деца или когато трябва да трупат някакви дивиденти.
По отношение на здравеопазването имам своя визия по въпроса, но нека оставим това нещо на хората, които са натоварени и са поели ангажимента да го свършат. По-подробно бих отговорил на този въпрос в работна среда – това, с изказванията по медиите и авторитетното звучене, го оставям на колегите, които искат да се развиват политически. Моята работа е в „Пирогов“ и искам като професионалист да си свърша работата тук. Умея да правя две неща – да ръководя болници и да лекувам деца, когато се налага. За останалото има други хора…
Преди повече от десет години болницата стартира един изключително успешен проект – профилактичната програма „Детско здраве „Пирогов“. Каква е равносметката?
Заслугата за тази програма като инициатива е изключително и само на д-р Меджидиев, който я е стартирал в рамките на Лекарския съюз и „Пирогов“. Тя е под егидата на нашата болница, но не искам да омаловажавам участието и колегите педиатри от други лечебни заведения. И тук заслугата отново е на д-р Меджидиев, който съумя с качествата си да събере екип в „Детско здраве“ и през годините да убеждава ръководството на „Пирогов“ да го подкрепя, за да обикалят страната и да правят прегледи на децата във всички медицински дисциплини.
За този период от време са прегледани около 28 хил. деца в почти всички градове на България. Инициативата продължава и тя няма да спре да съществува, докато съм директор на „Пирогов“, а д-р Меджидиев има ресурса и възможността за организация.
И няколко по-лични въпроса. Защо избрахте педиатрията за своя специалност?
Макар че моите родители не са лекари, израснах в такава среда и винаги съм искал да бъда или педиатър, или акушер-гинеколог. Е, станах педиатър – възпитаник съм на Старозагорския институт и се гордея с това. Изключително съм благодарен на моя учител – проф. Георги Петков. Той научи всички ни на две неща – безкрайна строгост към хората, с които работиш, и безкрайна благост към децата. Човек трябва да бъде самокритичен и строг в работата си, но в същото време и да бъде благ към пациентите, защото това са деца. Те са като бял лист, върху който, каквото напишем ние, това остава. Децата не се раждат нито лоши, нито добри. Ние ги превръщаме в такива хора.
Какво ви мотивира в личен и професионален план?
Любовта към хората. Започвам деня си по следния начин – поглеждам се в огледалото и ако мога да кажа, че не ме е срам от мен, това е добре. Завършвам всеки телефонен разговор с думите „обичам те“ към този, с когото говоря. Няма как човек да обича хората, ако не обича себе си. А ако не обича хората, няма как да бъде лекар.
За какво и на кого благодарите в живота си?
Благодаря, че съм жив. Благодаря на семейството си. Първо, за търпението на родителите ми, че са ме направили такъв, какъвто съм. Те все още са живи и се надявам да са живи още дълго време, макар и на преклонна възраст. Винаги, когато правя нещо, то е с мисълта каква би била тяхната оценка за това. И второ, благодаря и на жена ми, че ме е дарила с две прекрасни деца, които смятам, че станаха добри граждани, от които не ме е срам и с които се гордея.
Какво послание бихте отправили към вашите колеги, лекарите, работещи с деца?
Човек винаги трябва да подхожда внимателно с пациентите, особено, когато те са деца. От децата по-прекрасни пациенти няма. Спечелиш ли доверието им – имаш най-верен съюзник в борбата за здравето. Ето защо, винаги съветвам колегите да подхождат към всяко дете, прекрачило прага на кабинета им, така, сякаш е собственото им дете. Децата го усещат и се доверяват, а това улеснява усилията на лекарите за по-ефективно и бързо подобряване на здравето. И още – в края на деня да си правят равносметка днес колко добрини са направили. Защото доброто се връща като бумеранг. Дадеш ли добро – на себе си го даваш. Нека всеки помни това.