Д-р Валентина Върбанова завършва медицина в Медицински университет – София през 2023 г. В периода 2018 – 2021 г. работи като операционна сестра в детска реанимация и болногледач в Ковид-отделение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и като здравен асистент в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. През 2022 г. продължава практиката си като лекарски асистент при д-р Димитринка Кънчева. От началото на 2024 г. започва работа като лекар в АИПИМП „Д-р Ирина Бетова“ и става специализант по педиатрия в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“.
Защо решихте да бъдете лекар?
За съжаление, не мога да разкажа някоя вдъхновяваща история, която ме е насочила към този път. От малка знам, че искам да се занимавам с медицина. Вероятно възхищението и респекта, които лекарското съсловие е събуждало в майка ми и баба ми, е оказало влияние.
В момента специализирате педиатрия. Коя бе причината да я изберете?
Още в началото на първи курс знаех, че искам да се занимавам с деца. Обстоятелствата се стекоха така, че в студентските години имах възможността да работя едновременно в интензивен сектор към СБАЛДБ „Проф. Иван Митев” и в детска операционна към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”. По този начин много бързо успях да се ориентирам и да оценя интереса и желанието ми да се развивам в педиатрията.
Лично за вас какво е педиатрията?
Море от възможности, отговорности и удовлетворение. Нашите пациенти са най-чистите същества, а тяхната загуба е най-тежка.
Педиатърът според вас трябва да е…
Усмихнат, позитивен, търпелив и отговорен. Пациентите оценяват отношението и желанието за комуникация с тях. Децата имат нужда от време, за да се доверят, същото важи и за родителите им.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Отговорността тежи най-много. Много често се случва да се прибера от дежурство, обмисляйки всяко едно мое действие и решение – дали е било правилно, имало ли е как да се справя по-добре с дадена ситуация… Изключително благодарна съм, че съм обградена от колеги, до които винаги мога да се допитам и да разчитам на тях.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Рядко се сблъсквам с недоверие от страна на родителите. Обикновено те оценяват доброто отношение и търпението, с което подхождаме, когато им обясняваме какво предстои и какво да очакват.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Фокусирането на кадри в големите градове води до липса на такива в периферията на страната. Много често при нас идват деца със забавяне в диагностичния процес поради липса на педиатри и тесни специалисти в малките градове. Това, от своя страна, води до късно започване на лечение и последващи усложнения.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Единна държавна структура, в която да могат да бъдат третирани деца с всякаква патология, без да има нужда от транспортирането им от едно място на друго с цел консултации или изследвания. Разбира се, Националната детска болница е редно да бъде и учебен център, в който да се обучават бъдещи медицински лица.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала да прекарваме по-малко време в бюрокрация и изготвяне на документи и да имаме повече време за пациентите. Това би довело до по-голямо удовлетворение както при лекарите, така и при пациентите.
За какво мечтаете като млад лекар?
На първо място за Национална детска болница. На второ – за развитие на профилактиката и неонаталния скрининг, защото медицината се развива, разработват се нови терапии. Редно е, когато е налично лечение за дадено заболяване, то да бъде прилагано своевременно, а когато е възможно – и пресимптомно.