Д-р Анита Петкова завършва медицина в Медицински университет – Плевен през 1996 г. От 2003 г. има специалност по обща медицина. Понастоящем работи като общопрактикуващ лекар с педиатрична практика, като обслужва над 350 деца.
Какво е да бъдеш педиатър през 2022 г. в България? Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?
Основните затруднения, с които се сблъсквам в практиката си, са две. Първо, прекалената информираност на майките от немедицински сайтове. Още преди да дойдат в кабинета, те вече са проверили и изчели всичко в гугъл, бг-мама и всякакви подобни сайтове и групи… Често се налага да убеждаваме родителите, че тяхната „диагноза” не е точна. Второто нещо е голямата бюрокрация, с която не само педиатрите, но и всички колеги сме засипани и която отнема голяма част от времето ни. И още нещо – да, с деца е трудно да се работи… Но децата са си деца, те изискват внимание, но са прями и невинни. Големият проблем е в детското здравеопазване и как е структурирано то.
Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?
Смятам, че наистина трябва да се направи нещо по въпроса с тесните специалности и по-специално, че те трябва да се концентрират поне в една болница, вместо пациентът да бъде разкарван от болница в болница. В София, пак иди-дойди, но извън столицата проблемът с детските тесни специалисти наистина е огромен. Примерно едно дете от Плевен, ако трябва да посети гастроентеролог, трябва да си запише час при някой специалист от София, което отнема време, често месеци.
Другият голям проблем е разкарването по клиничните пътеки – това е абсолютна безсмислица! Редно е пациентът, като влезе в болница, проблемът му да бъде от-до решен, а не ние да лекуваме по пътеката „х“, а след това да го изпишем с предписание да влезе в друга пътека – това удължаване на нещата е безсмислено и за лекарите, и за пациентите…
Как и защо избрахте тази професия?
Още от пети курс, когато за първи път се учи педиатрия в студентските години, бях много впечатлена от асистентката, която водеше упражненията ни – д-р Светла Костова, детски хематолог. Педиатрията просто ме грабна! След това започнах работа в един дом за деца, и така…
Имате ли случай, който няма да забравите никога?
Хубавите случаи се помнят, както и тежките. Още в най-ранната ми работа като лекар в дома за деца, в който работех, се случи така, че две деца с увреждания починаха. Първият случай на починал пациент се помни от всеки колега за цял живот. Това не се забравя, независимо че си се борил за живота му и си положил всички усилия.
Кои са най-важните неща, които сте научили от практиката си?
Първо, търпение, и второ – да се поставяш на мястото на родителя и на пациента.
Д-р Петкова отблизо
Обичам работата си, защото… ми носи много удовлетворение.
Най-голямото ми постижение е… семейството ми! Въпреки всичките ми отсъствия и работа и от вкъщи, то ме подкрепя и ми дава сили.
Чувствам се щастлива, когато… пациентите са удовлетворени, а в личен план – когато съм във ваканция.
Вдъхновявам се от… морето.
Музиката, която харесвам, е… Дайър стрейтс.
Последната книга, която прочетох, е… „Как мислят лекарите” на Джеръм Групман.
Релаксирам като… на морето.
Хобито ми е… разходки. Море, море и само море.
Вярвам, че… по-скоро се надявам, че нещо ще се промени в нашето здравеопазване.