Интервюто е публикувано в брой 12|2023 на Педиатрия плюс. Целият брой четете ТУК
С доц. Йорданка Узунова, организационен секретар на Българската педиатрична асоциация, разговаряме за ваксинопрофилактиката, детската трансплантология, смислените каузи в живота и професията, и разбира се – за детското здравеопазване.
Дoц. Узунова, Вие ръководите Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Лозенец“, преподавател сте в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, организационен секретар сте на БПА, председател сте на Етичната комисия на СЛК на БЛС и на ARPharM, силно сте ангажирана в HPV-коалицията, редовно участвате в научните прояви на БПА и в профилактичните прегледи на деца из цяла България по програмата „Детско здраве“. В момента водите и една трудна битка срещу неправомерно избрания за декан на Медицинския факултет на СУ проф. Любомир Спасов… Как съвместявате всички тези ангажименти и не губите фокуса към може би най-важното – вашите малки пациенти?
Като чух въпроса ви, и аз започнах да се чудя как се справям с всичко това. Ако се справям, разбира се. Един човек, и особено лекар, може да постигне много неща, ако е убеден в каузата си и в това, че помага наистина на хората. Аз и моите колеги ще се справим. Няма невъзможни каузи, ако са справедливи.
И все пак, ако трябва да откроим най-голямата ви професионална кауза, коя ще бъде тя?
Лечението и профилактиката на децата като практическа работа и педиатрията като наука, разбира се. Имам огромната привилегия професията ми да ми е хоби.
Винаги говорите запалено за ваксинопрофилактиката, освен това сте председател на Организационния комитет на експертните срещи по ваксинопрофилактика, които БПА организира ежегодно. През последните години ваксинационното покритие намалява – кои са причините и какво трябва да се предприеме в тази посока?
Появиха се „модерни“ антиваксърски течения, които са много активни в интернет пространството, агресивно настъпателни са и си играят със страховете на хората. Освен това разделението на народа ни по всички възможни теми допълнително допринесе за поява на съмнения в ползите и в безопасността на ваксините. В другите цивилизовани страни не е така. Явно и ние, лекарите, имаме вина, задето не сме разказали убедително на родителите в България истинската история на ваксините.
Тясно сте ангажирана и с детските чернодробни трансплантации у нас. Откъде идват проблемите?
Проблемите си имат причини, а те не са малко. Тази дейност, детските чернодробни трансплантации, бе оставена в ръцете на един човек. Той обаче, не обучи и не остави след себе си подготвени хирурзи и след отстраняването му, отговорните институции не предприеха мерки за продължаване и развитие на детската трансплантология. Налага се нуждаещите се деца да бъдат изпращани в чужбина за осъществяване на чернодробна трансплантация, което е труден процес, а понякога невъзможен. В резултат на всичко това, някои деца не дочакаха трансплантация. Остана само надеждата, че някой ден в България ще има детски трансплантационен център, в който да се осъществява тази дейност и да се наблюдават вече трансплантираните деца.
Какво е вашето мнение за детското здравеопазване като цяло?
Макар и бавно, детското здравеопазване у нас се подобрява и като цяло се движи в правилна посока. Естествено, тук трябва да спомена финансирането, особено болничното, което ни принуждава да „вмъкваме“ болното дете в клинична пътека. Проблем остава и застаряването на лекарите педиатри, както и емиграцията на младите лекари. Радвам се, че в последните една-две години има повече млади хора, желаещи тази специалност. Българските деца имат нужда от своите педиатри. Искам да призова младите си колеги: останете тук и нека заедно да помагаме на децата на България! За да я има.
Няма как да не ви попитаме каква е вашата визия за бъдещата Национална педиатрична болница?
Всички сме убедени в целесъобразността на такава болница, но идеята ще се осъществи трудно, защото има много и противоречиви мнения за този проект и няма достатъчно ангажименти, поети от отговорните за това институции. Твърдо вярвам, че такава болница ще има. От всички нас зависи кога и как ще се стане това.
Като организационен секретар на БПА разкажете ни накратко кои ще бъдат акцентите в календара със събития през 2024 г.?
На първо място е предстоящият през 2024 г. XVI Национален конгрес по педиатрия на БПА – това е най-важното събитие в календара за следващата година. Предстои също поредната експертна среща по ваксинопрофилактика. Има и други текущи събития, които организираме, и които ще помогнат за развитието и утвърждаването на българската педиатрия.
И за финал, няколко по-лични въпроса. Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
Обичам да пътувам и даже имам да получавам още 13 печата от новата разширена книжка със Стоте туристически обекта на България, които, всъщност, са над 140… Обещавам си догодина да ги получа всичките.
Какво ви мотивира в живота и професията?
Движението, и то движението напред.
За какво и на кого благодарите?
Благодарна съм на близките си хора и на колегите си за разбирането и за подкрепата им, защото понякога съм трудна за общуване. Благодаря и на моите пациенти и на техните родители. За доверието.
Вашето послание към вашите колеги, лекарите, работещи с деца…
Да не забравят, че децата са едни по-малки хора, които имат чувства и мисли и заслужават същото, че и по-голямо внимание и разбиране от възрастните пациенти. И винаги да помним, че педиатрията е наука и лекарите трябва да са в течение на новите методи и техники за лечение на деца. Българската педиатрия трябва да се стреми да бъде само на едно ниво – световното.
Ще повторя, че да си добър педиатър не е достатъчно само да знаеш много и да обичаш децата. Трябва и да ги разбираш…