С доц. д-р Теодора Ханджиева-Дърленска, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и член на борда на Европейската група по детско затлъстяване, разговаряме за превенцията и лечението на затлъстяването при деца и за акцентите в 32-рия международен конгрес по детско затлъстяване, който ще се проведе от 7 до 9 септември в комплекс Албена.
Доц. Дърленска, какво показват последните статистически данни по въпроса за затлъстяването в детската възраст?
Последният доклад от 2022 г. на Световната здравна организация (СЗО) показа, че в Европейския регион едно от три деца в предучилищна възраст страда от наднормено тегло или затлъстяване, или 29% от децата на възраст 7-9 години живеят с наднормено тегло и затлъстяване. За България данните показват, че при момчетата в същата възрастова категория 32% са с наднормено тегло, вкл. 15% са със затлъстяване, докато при момичетата 29% са с наднормено тегло, вкл. 12% със затлъстяване. Според прогнозата на Световната федерация по затлъстяване до 2035 г. честотата на затлъстяване сред момчетата (деца и юноши) ще нарасне от 10% на 20%, а при момичетата от 8% на 18% спрямо честотата от 2020 г.
Можем ли да говорим за епидемия от затлъстяване?
СЗО от години алармира за „тихата“ епидемия от разпространението на наднормено тегло и затлъстяване сред децата и възрастните, което още повече се изостри по време на пандемията от коронавирус. Данните еднозначно доказаха, че хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване, изкарват по-тежко заболяването, имат повече усложнения, по-дълъг болничен престой, както и се наблюдава повишен летален риск сред тях. Прогнозата е, че до 2030 г. разпространението на детското затлъстяване по света ще се увеличи с 60%.
Основните фактори за затлъстяването в детска възраст в общи линии са ясни, но все пак бихте ли ги обобщили накратко?
Основните рискови фактори за детското затлъстяване са свързани с генетичната предразположеност (40-70%), факторите на средата (30-60%) и индивидуални фактори. От рисковете от околната среда най-важните са факторите от страна на храненето като нередовното хранене, пропускане на закуската, състава на храните, големината на порцията, приема на напитки, съдържащи захар и глюкозо-фруктозен сироп, хранене пред телевизора, ниската физическа активност и обездвижването, особености на чревната микробиота, продължителността на съня, семейството като модел на подражание.
Нашето сдружение участва в Европейски проект за превенция на детското затлъстяване сред деца от 6-9-годишна възраст. Това, което установихме като голям проблем за децата в България, е времето, прекарано пред екран. В България децата изкарват средно 26 часа пред екран/седмично, за разлика от децата в Белгия и Холандия, които изкарват пред екран 14 часа/седмично. И разбира се, и за този фактор има препоръки, създадени от СЗО: до 3-годишна възраст – без никакъв екран, от 3 до 6 години – максимално 1 час дневно, и от 7 до 18 години – до 2 часа екран дневно.
В тази връзка вече 10 години организираме ежегодно „Училище за здраве – за деца, родители и учители“ за една седмица в к.к. Албена. Всяка година темите на лекциите и кулинарните работилници са съобразени с детското здраве и с превенцията на затлъстяването. За шест дни децата преминават обучение с родителите и/или учителите си за принципите на здравословния начин на живот – балансирано хранене, съчетано с физическа активност и добър сън.
Проблемите, свързани с прекомерното стоене пред екран освен с когнитивните функции, концентрацията, съня и възможните очни усложнения, водят до обездвижване, голям прием на пакетирани храни и напитки, т.нар. ултраобработени храни с ниска хранителна стойност, но с високо съдържание на захар, сол, подобрители на вкуса и наситени мастни киселини, промяна във вкусовите предпочитания и до 100% риск от затлъстяване.
Най-новите разбирания по отношение на биологията на затлъстяването бяха представени на последния 30-и Европейски конгрес по затлъстяване, който се проведе през май тази година в Дъблин. Проф. Рут Лоос от Университета в Копенхаген обясни, че теглото при раждане не представлява предиктор за теглото по-късно във възрастта. В детска възраст 50% от децата със затлъстяване и 80% от юношите със затлъстяване стават възрастни хора, страдащи от затлъстяване. Проф. Лоос изтъкна, че ранната идентификация на рисковете е ключова в превенцията и справянето със затлъстяването. Това според нея е възрастта между 2 и 8 години. Друг важен акцент от конгреса бяха мерките срещу маркетирането на нездравословни храни сред децата по време на гледане на детски филми и играене на видеоигри.
Каква според вас е ролята на педиатрите в превенцията и лечението на затлъстяването?
Педиатрите и общопрактикуващите лекари-педиатри са основните лекари, които се сблъскват с проблема затлъстяване в детска възраст, както и с усложненията на това хронично, рецидивиращо заболяване. Те са първите лекари, които обучават и насочват родителите към правилното хранене на децата и активния начин на живот, в съответствие с различните периоди на детската възраст. Те са експертите, които трябва да стимулират и мотивират майката да кърми. По възможност това да бъде ексклузивно кърмене до 4-6 месец на бебето, тъй като научните данни са доказали протективния ефект на кърменето спрямо развитието на затлъстяване, както и на други заболявания като например атопичния дерматит. Те трябва да обръщат внимание на родителите за времето, което децата могат или не могат да прекарват пред екран, какви са рисковете от това, да проследяват ръста и теглото на детето и да дават адекватна, базирана на научни изследвания здравна информация, касаеща здравето на децата и юношите.
Какви мерки трябва да се вземат по отношение на борбата със затлъстяването? Не трябва ли това да бъде държавна политика?
Разбира се, че това трябва да бъде държавна политика, за да достигне до всички деца и юноши. Моите виждания са вдъхновени от трите основни мерки, които СЗО-Европа идентифицира и представи на 10 май тази година в Загреб по време на състоялата се среща за превенция на детското затлъстяване в Европейския регион, инициирана от първата дама на Хърватия д-р Саня Миланович.
На първо място е фокусът върху превенцията на затлъстяването. Усилията за намаляване на детското затлъстяване трябва да започнат рано – още по време на бременността и в ранното детство или първите 1000 дни. Превенцията включва правилно хранене във всички периоди на детската възраст. Всички усилия трябва да се осъществяват във вкъщи, училищата и обществото.
На второ място са държавните мерки, които да регулират хранителната индустрия. Най-ефективните мерки за борба с детското затлъстяване включват увеличение на данъците върху пакетираните сладки и солени храни и напитки, изискване за ясни и разбираеми етикети върху храните и напитките и ограничаване на маркетирането на нездравословни храни пред децата.
Третата мярка е свързана с промотирането на активен начин на живот. Това включва условия за спорт: игрища, спортни площадки, фитнес за деца на открито и достатъчно часове по физическо възпитание в училищата, както и ясни послания в подкрепа на активния начин на живот.
Тази година България е домакин на 32-рия международен конгрес по детско затлъстяване, който ще се проведе от 7 до 9 септември в комплекс Албена. Бихте ли ни разказали кои са основните теми и акценти?
Той се организира от Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания съвместно с Европейската група по детско затлъстяване. За нас е изключителна чест да сме домакини на това престижно научно събитие, което ще представи най-новите разбирания и постижения в превенцията и терапията на затлъстяването. Ще има няколко съвместни сесии с други европейски сдружения, които работят в областта на детското хранене, затлъстяване и здраве. Основният акцент е върху фармакотерапията на детското затлъстяване с лекции от водещи международни експерти като проф. Даниел Вегхубер и проф. Аарон Кели, автори на първата по рода си статия за лечение със семаглутид при деца със затлъстяване, публикувана в New England Journal of Medicine през 2022 г. Освен това сме поканили водещите български лекари и експерти проф. Виолета Йотова, проф. Веселка Дулева и доц. Милена Георгиева, които ще изнесат пленарни лекции, съответно „Детското затлъстяване на Балканите“, „Епигенетично програмиране в ранна възраст и влиянието му върху затлъстяването и здравето“ и „Европейски и национални подходи за реформулиране на храните“. Ще бъдат разгледани препоръките за бариатрична хирургия и кога може да се прилага този подход при деца с тежко затлъстяване. Не на последно място, ще има уъркшоп за психологическия подход при децата, страдащи от затлъстяване и подкрепа и насоки за техните родители и семейства. Това е от изключителна важност, защото семейството е ключът към успеха в нелеката борба със затлъстяването. Ще има отделна сесия, посветена на Северно-американските и Европейски препоръки за поведение при детско затлъстяване. Конгресът ще завърши с безплатен курс за всички участници по детско хранене и затлъстяване, организиран от СЗО.
Много се надявам педиатрите да припознаят темите и акцентите на конгреса и активно да се включат в програмата му чрез доклади, постери или просто като слушатели. За повече информация следете сайта на сдружението ни www.basord.com или сайта на Европейската група по детско затлъстяване www.ecog-obesity.eu.
Какво е вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Мили колеги, бъдете добри лекари, лекувайте децата ни според съвременните препоръки и медицината, базирана на доказателства. Аз вярвам във вашите способности и се прекланям пред професионализма ви в условията на българската здравна система. Бъдете активни в промоцията на детското здраве и в борбата с детското затлъстяване! Бъдете здрави и се грижете за себе си!