Доц. Венелин Алексиев завършва медицина в МУ – София с отличен успех. През 1995 г. е назначен за ординатор в Детската клиника на УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“, а през 1999 г. придобива специалност по ортопедия и травматология. През 2011 г. успешно защитава дисертационен труд на тема „Възможности за прогнозиране на последиците след лечение на дисплазични и нестабилни тазобедрени стави със стремената на Павлик“. От 2012 г. е хоноруван асистент към Медицинския факултет на МУ – София, след това е назначен за главен асистент, а от 2018 г. е доцент. През годините специализира в едни от най-добрите ортопедични клиники в Югославия, Австрия, Австралия, Израел, Япония, Швейцария, САЩ. От 2022 г. оглавява Клиниката по детска ортопедия, хирургия на горен крайник и гръбначна хирургия в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“.
Доц. Алексиев, ръководите една уникална за страната ни структура. Колко деца годишно преминават през клиниката? Разкажете ни малко повече и за самата клиника…
През клиниката годишно минават поне 500 деца, като основно се занимаваме с елективна, а не със спешна хирургия. Най-честата патология, с която се сблъскваме, е вродената луксация на тазобедрената става, която се среща все по-рядко благодарение на въведената като масов скрининг ехографска диагностика. Във фокуса на нашата клиника са и специфични патологии като например болестта на Пертес, адолесцентната епифизиолиза на тазобедрената става, изключително редките вродени деформитети с разлика в дължините на крайниците.
Благодарение на инвестициите на университета в клиниката разполагаме и с много силен гръбначен център, оборудван с модерна 4D диагностика. Имаме и отделение за горен крайник, което е насочено основно към редките вродени аномалии на горните крайници. Нашата клиника е уникална и с това, че при нас се лекуват най-сериозните случаи на деца с онкозаболявания – в отделението по костни тумори се правят най-сложните операции, например поставяне на растящи ендопротези за деца.
Най-голямата ни гордост обаче е това, че имаме много специализанти – взимаме ги за сестри и ги подготвяме след като завършат за специализация. Хубаво е, че все повече млади хора искат да останат и работят тук, в България.
Лечението в България на заболяванията на опорно-двигателния апарат отговарят ли на световните златни стандарти?
Разбира се, опитваме се да следваме световните тенденции. В момента например при децата след тежките операции не се слагат гипсови имобилизации както преди, при съвременните синтези реално ги изправяме веднага след операцията. При децата с изкривен, по-къс или по-дълъг крайник вече не прекъсваме целостта на костта, за да я коригираме, а влияем върху растежа чрез т.нар. „навигиране на растежа“, което означава въздействие с микроимпланти върху част от или върху цялата растежна зона.
Съвременната ортопедия е съвременна синтеза, а тя е скъпа – хубаво е, че за децата тя е безплатна и всичко се покрива от Здравната каса.
В ранна детска възраст се провежда скрининг за дисплазия на тазобедрената става. Има ли статистика по въпроса? Колко често се среща, ранно ли се диагностицира, лечението успешно ли е?
Благодарение на масовия скрининг и ранната диагностика, най-тежките случаи, при които се стига до операция, все повече намаляват и почти ги няма, те са 1 на 1000. Обикновено на месец се сблъскваме с 1-2 изпуснати луксации, които налагат оперативно лечение. Хубаво е да се знае, че леките неоткрити и недиагностицирани навреме луксации водят до инвалидизации в по-късна възраст и представляват 30% от късните коксартрози, налагащи необходимостта от смяна на тазобедрените стави.
В момента наблягаме повече върху дисплазията на децата с церебрална парализа – тя се неглижира, тъй като все още нямаме стройна система тези деца да бъдат обхванати отрано от ортопед, кинезитерапевт, невролог, а освен това нямаме и детска болница, в която да има мултидисциплинарен екип. Често тези деца отиват в частни болници, където се прави нещо на парче заради доброто финансиране по клинична пътека от Здравната каса, или пък отиват на лечение в чужбина. Може би хората не знаят, че такива неща се правят и в нашата база.
Друг проблем, който обикновено се проявява в ученическата възраст, са гръбначните изкривявания. Какви са вашите наблюдения, наистина ли проблемът е толкова сериозен и какво може да се направи в тази посока?
Сколиозата наистина е много сериозен проблем. В клиниката сме горди, че имаме добре развита кинезитерапевтична програма по метода на Шрот. Университетът е инвестирал и в модерна апаратура.
Често се смята, че причина за сколиозата са тежките ученически раници. Всъщност, това е неправилен растеж на гръбнака, който се проявява във възрастта на пубертетния бърз растеж. Целта е заболяването да се хване в началото, за да се започне веднага с агресивна кинезитерапия и да не се стига да операция, защото оперативното лечение на гръбначните изкривявания е със сериозна тежест и висок риск от усложненията, а цената на имплантите – много висока.
Има доста разногласия – и сред педиатрите, и сред родителите, относно прохождането, с обувки или не? Има ли някакъв Консенсус по въпроса? Какво съветвате вие?
Преди 20 години бях на едногодишна специализация в САЩ и запомних завинаги думите на един опитен американски професор, индиец, мой ментор. На въпроса каква е ролята на обувката за оформянето на ходилото, той шеговито отговаряше, че е същата, каквато е и ролята на шапката за оформяне на мозъка.
Съветът, който аз давам на родителите, е детето да е босо. В тази урбанизация обаче това няма как да се случи, затова е важно да се избират леки, флексибилни, спортни маратонки.
Каква е ролята на педиатрите в превенцията и лечението на заболяванията на опорно-двигателния апарат?
Огромна! От неонатолози, общопрактикуващи лекари с педиатрична насоченост до тесни детски специалисти. Без тясна колаборация с тях детският ортопед е обезоръжен.
Един по-личен въпрос – защо избрахте ортопедията за ваша специалност и професия?
Аз съм част от Детската клиника на УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ вече повече от 30 години, бил съм санитар, сестра, всичко… Мои учители бяха проф. Владимиров и проф. Холевич. Харесвах детската ортопедия още като студент. Винаги съм я харесвал. Детската ортопедия не е пари, тя е амбиция и най-вече щастие, защото лекуваш деца.
Вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Обичайте децата! Бъдете преди всичко хора и после специалисти!