С доц. Боряна Аврамова, началник на Клиниката по детска клинична хематология и онкология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ”, разговаряме за затрудненията, които доскоро имаше Клиниката, за ролята на общопрактикуващите лекари и педиатрите в обгрижването на децата с онкохематологични заболявания и за проблемите в детското здравеопазване.
Доц. Аврамова, разкажете ни повече за Клиниката, която оглавявате – доскоро имаше доста трудности с дейността ви, финансирането, медицинските сестри… Какво се случва с днешна дата?
Клиниката по детска клинична хематология и онкология е най-старата и най-голяма структура в България, в която се осъществява диагностика, лечение и проследяване на деца с доброкачествени и злокачествени кръвни заболявания и солидни тумори. В последните години имахме сериозни затруднения в дейността си, най-вече свързани с кадровата обезпеченост с медицински сестри, което доведе дори до спиране за около две години на трансплантациите на хемопоетични клетки – една много важна част от процеса на лечение на децата със злокачествени заболявания. Нашата клиника е основното звено в България, в което се правят такива трансплантации при деца. Това наложи нашите пациенти да бъдат изпращани в чужбина, което освен че е много скъпо за държавата, е и неудобно за децата и родителите. Причините за тези проблеми са многостранни, както обективни – недостатъчно добро заплащане на труда на персонала на клиниката, трудности за осигуряване на допълнително материално стимулиране поради фиксирана честота на тези заболявания и лечение, което се провежда по международно възприети протоколи и др., така и субективни, свързани с недостатъчно успешния мениджмънт на клиниката.
От началото на тази година, макар и бавно, правим опити за преодоляване на тези проблеми. Намерихме допълнителни механизми за привличане на медицински сестри, върнахме част от напусналите, стараем се да подобрим микроклимата и да увеличим възнаграждението на персонала, което ни позволи да възстановим и трансплантационната дейност, макар все още не в пълен обем. Всичко това, обаче, се случва благодарение на изключително голямото разбиране и съдействие от страна на ръководството на болницата и неоценимата подкрепа на родителската организация Фондация „Злато“.
В качеството си на детски онкохематолог може ли да кажете дали има някаква статистика по отношение на децата с тези заболявания в България и световен мащаб? Кои са най-честите патологии?
В световен мащаб, разбира се, има много точна статистика. В България не се води толкова прецизно, но честотата на злокачествените заболявания при децата не се променя съществено – в България тя е същата като в Европа и Северна Америка. Най-честите злокачествени заболявания в детска възраст са острите лимфобластни левкемии, мозъчните тумори, а от групата на солидните тумори – невробластом и нефробластом. За щастие, злокачествените заболявания при децата имат честота, според която попадат в групата на редките заболявания. Те са и много различни по вид и характеристики от тези при възрастните, както и първично прогнозата им е по-благоприятна поради специфични биологични характеристики на детския организъм. Исторически, а и понастоящем детските злокачествени заболявания са най-успешно лекуваните с дълготрайна преживяемост над 80%. Всички нови методи и терапевтични възможности се създават и въвеждат първо при децата.
Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари и педиатрите в обгрижването на децата с онкохематологични заболявания?
Ролята на общопрактикуващите лекари и педиатри в обгрижването на децата с онкохематологични заболявания е двустранна. Първата цел е ранно ориентиране във вероятното заболяване от тази група и своевременно насочване към специалист. Това се отнася както за злокачествените, така и за доброкачествените заболявания. Вторият аспект на дейността им е участие в проследяването на тези пациенти след активното лечение на заболяването, поддържащите грижи и профилактични мероприятия вкл. имунизации, консултации във връзка с евентуални дългосрочни усложнения и др. Това налага тези категории лекари да познават особеностите на онкологичните и хематологични заболявания при децата и актуалното ниво на диагностиката и лечението им, което може да стане само с продължително и непрекъснато повишаване на квалификацията им.
Какво е мнението ви за детското здравеопазване в България. Кои са най-проблемните точки и откъде трябва да започнат промените?
За съжаление, детското здравеопазване в България не е на това ниво, което би ни се искало! Причините са известни, те са финансови, организационни, кадрови, свързани с образованието и други. Държавата все още е длъжник на пациентите и на медицинските специалисти в тази област.
Един от най-големите проблеми, който задължително трябва бързо да се разреши, е липсата на високоспециализирана всеобхватна детска болница в София, която да изпълнява ролята на национална по отношение на експертността си. Задължително е да се промени и финансирането на детското здравеопазване – както количествено, така и по отношение на начина на осъществяване. Трябва да се подобрят още и спешната помощ, бързият достъп до най-тесния специалист, както и профилактичната дейност и последващото обгрижване на най-тежко болните деца след изписването им от болница. Много важна е и непрекъснатата адаптация на обучението по педиатрия на всички нива към най-новите достижения и диагностични и терапевтични методи в различните подспециалности на педиатрията, както и продължителното медицинско обучение.
Вие сте член на Обществения съвет за построяване на Национална детска болница. Има ли шанс скоро да стане реалност?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Непрекъснато получаваме уверения от всички отговорни институции, че след около шест години ще имаме детска болница, но на практика нещата се развиват доста по-бавно и непрекъснато се появяват спънки в тази дейност. Надявам се, все пак, нещата да продължат поне с тези темпове, с които вървят през последната година, за да може бързо да бъде построена тази болница, с което ще се решат част от проблемите на детското здравеопазване в София.
След толкова години работа имате ли някаква професионална мечта или такава, касаеща детското здравеопазване?
В генерален план мечтата ми е да има скоро Национална детска болница, а в по-конкретен, свързан с моята тясна специалност, да възстановим високото ниво на детската онкохематология в България и да й върнем славата от времето, когато наш ръководител и учител беше проф. Драган Бобев.
Работите с деца в тежко здравословно състояние. Какво ви дава сили да издържите и кое ви мотивира в работата?
Непрекъснатите успехи в областта на детската онкохематология, усъвършенстването в диагнозата и лечението на децата с такива заболявания и надеждата, че скоро вече няма да има деца, които да умират от рак. Най-голямото ни удовлетворение е, когато видим наш излекуван пациент, който е пораснал, намерил е своя път в живота и е създал собствено семейство.
Какво послание бихте отправили към вашите колеги – лекарите, работещи с деца?
Да бъдат силни и издръжливи, да обичат пациентите си като свои деца, да не се отказват никога да се борят за тях и винаги да са в крак с новостите на модерната медицина.