С Иван Сотиров, адвокат на Българската педиатрична асоциация, разговаряме за най-честите казуси, изискващи юридическа намеса, за агресията над лекари, за т.нар, „лекарска грешка“ и за детското здравеопазване.
Имате дългогодишен опит като адвокат на Българския лекарски съюз, а вече от две години и на Българската педиатрична асоциация. Какви са най-честите казуси в сферата, които налагат юридическа намеса?
От началото на 2010 г. работя в Българския лекарски съюз (БЛС), а последните 8 години съм адвокат на Столична лекарска колегия към БЛС. Станаха общо 13 години! Работата ми като юрист на Българска педиатрична асоциация (БПА) потвърди наблюденията ми – най-важните казуси с лекари касаят трудовия статус, контрола от НЗОК/СЗОК, недофинансираните педиатрични клинични пътеки, заплащането на профилактичните прегледи на лекарите педиатри, работещи в доболничната помощ и др.
Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате във вашата практика?
Не става дума за трудности, а за безпричинно неглижиране на ролята на съсловната организация БЛС и особено на обединението на лекарите педиатри в медицински научни дружества по специалности, каквато е БПА. Чрез Столична лекарска колегия-БЛС и чрез БПА педиатрите получават консултации за защита при проверки от ИА „Медицински надзор“, при проучвания по жалби на пациенти от страна на районните здравноосигурителни каси, включително и за поведение пред медиите при публично обругаване на лекари по конкретни казуси с пациенти.
През последните години зачестяват случаите на физическа и вербална агресия над лекари. Кой и как трябва да защити българския лекар?
Българският лекар е нападан вербално и невербално, което е недопустимо. Досега присъдите за агресивните прояви са предимно условни присъди и пробация. Това не превъзпитава дееца. По предложение на съсловната организация лекарите и медицинския персонал бяха приравнени на длъжностни лица, за които държавата предвижда по-висока защита при изпълнение на служебните им задължения. Зачестяват случаите пациенти да издават разпореждания и указания на лекарите как да лекуват, каква терапия да предписват, колко направления за консултации и какви изследвания да бъдат направени… Нуждаем се от специален закон за правата и задълженията на пациентите, за възможността на лекар да откаже лечение (без спешните и неотложни случаи) при загубено доверие между лекар и пациент, при проявена агресия над лекар от пациент или негови близки, при злоупотреба от страна на пациенти при подаване на неоснователни жалби срещу лекари…
Често в публичността даден медик се обвинява в допускането на „лекарска грешка“. Какво се крие зад това и защо сякаш по презумпция при неблагоприятен изход лекарят се счита за виновен до доказване на противното?
Темата е многопластова и с нея се занимавам от 2014 г. като лектор и като действащ адвокат – в съдилищата и съответните администрации. Като словосъчетание „лекарската грешка“ няма правна дефиниция, но осъжданията на лекари са в три направления – гражданска отговорност, наказателна отговорност, административни наказания. Освен това има четвърта отговорност по Кодекса на труда. Анализът на делата, водени против лекарите за неблагоприятен изход от лечение, показва отстрелване поединично на съдените лекари и на лечебните заведения. Необходимо е изготвяне на протокол за юридически и медиен подход при съдебни процеси против лекари и болници.
Неофициално се знае, че има лекари, които предоставят фалшиви документи за поставяне на ваксини. Как да бъде преустановена тази практика?
Това е неправомерно поведение, което е част от изготвяне и използване на документ с невярно съдържание. Деянието се наказва по Наказателния кодекс. Вместо фалшификации е необходима разяснителна кампания за действието на различните видове ваксини. И контрол от страна на регионалните здравни инспекции при отпускането и поставянето на ваксини. Надявам се да не се стига до издаване на сертификати за пътуване и за работа в есенно-зимния сезон през тази и следващата година.
Да си поговорим малко и за детското здравеопазване у нас. Кои според вас са най-проблемните звена?
Майчиното и детското здраве е приоритет на държавата. Финансирането е по програма на Министерството на здравеопазването и по клинични пътеки, първични, вторични и профилактични прегледи от лекари педиатри с договори с НЗОК/СЗОК. Проблемните звена са малкото на брой практикуващи лекари педиатри, ниското заплащане на лекарите от СИМП, недоброто финансиране на клиничните пътеки от НРД.
Oт няколко години необходимостта от изграждане на Национална детска болница е във фокуса на общественото внимание. Държавата също предприе стъпки в тази посока. Каква е вашата прогноза – дали в скоро време ще имаме такава болница и дали тя ще реши проблемите на детското здравеопазване в България, както мнозина смятат?
Национална детска болница ще има задължително до 2 години. Вече е отреден терен, обявена е обществена поръчка за проектирането и строителството й. Националната детска болница е определена от Министерския съвет като обект с национално значение. Изтъкнати наши педиатри са в Обществения съвет към министъра на здравеопазването за изграждане на Национална детска болница. За председател на Обществения съвет е назначен проф. д-р Иван Литвиненко, председател на УС на БПА.
Вашето послание към лекарите, работещи с деца…
Уважаеми педиатри, без вас няма живот! Вие сте в основата на всяко начало!